Наистина не постигнах абсолютно нищо от пълното, ненадминато просветление!   

„ Наистина не реализирах безусловно нищо от цялостното, ненадминато прояснение! ”                                                                                                                                                 Буда Духовното събуждане не е особено възприятие, положение или прекарване. Това не е цел или дестинация - да се доближи нещо в бъдеще. Както се опитваше да ни каже Буда (въпреки че малко на брой в действителност слушаха и чуха), това не е някакво свръхчовешко достижение. Не е нужно да пътувате до Индия, с цел да го откриете. Това не е особено положение на съвършенство, непокътнато за късметлиите или малцината привилегировани. Това не е VIP клуб. Това не е прекарване отвън тялото и не значи да живееш в пещера, изключване на всичките ни красиви сетива, отделяне от действителностите на този съвременен свят. Тя не може да ви бъде предадена от приказен космат (или небрадат) гуру, нито може да бъде отнета или изгубена. Не е нужно да ставате нечий възпитаник или почитател или да раздадете цялото си имущество. Не е нужно да се присъединявате към фетиш. Не е нужно да следвате никого.
По-скоро е непрекъсната и антична покана – през всеки миг от живота ви – да се доверите и да се прегърнете тъкмо такива, каквито сте, в цялото си превъзходно несъвършенство. Става дума за това да сте изцяло присъстващи и будни за всеки скъп миг, да излезете от епичния филм на предишното и бъдещето („ Моята История “) и да се появите за този живот, знаейки, че даже възприятията ви на неприемане са признати тук. Става дума за коренно отваряне към този невероятен подарък на съществуването, прегръщане както на болката, по този начин и на насладата от него, блаженството и скръбта, екстаза и съкрушението, сигурността и подозрението. Знаейки, че в никакъв случай не сте отделени от Цялото, в никакъв случай не сте счупени, в никакъв случай не сте в действителност изгубени.
Ето няколко елементарни правилото и насоки:

1. Няма дестинация, има единствено в този момент

Имаме единствено ТОВА сега - актуалната сцена от кино лентата на живота ни. Излезте от епичната история за времето и пространството, предишното и бъдещето, съжалението и упованието на разнообразни положения и прекарвания, даже търсенето на духовно прояснение. Настоящият миг е вашият същински дом, преди времето и пространството. Това е всичко, което имате - спокойствието в разгара на бурята.

2. Мисленето и съпротивата на действителността основават страдалчество

Болката не е същинският проблем. Истинският проблем е нашето мислене за болката, нашата опозиция против него, нашия опит да избягаме от него и да стигнем до (въображаемо) бъдеще. Истинският проблем стартира, когато стартираме да мислим за болката си, тъгата, страховете си, гнева си - размишлявайки над нашите неудобства, превъртайки обратно и напред кино лентата на живота си! Ние предъвкваме вчерашните и утрешните скърби, вместо непосредствено да изследваме и изживяваме днешните прекарвания.

3. Мислите не са истина, нито действителност

Погледнете на мислите и чувствата си като на неутрални и безлични събития в осъзнаването. Точно като звуците, които чуваме, мислите и физическите чувства пораждат и изчезват непринудено, като талази в океана на вътрешния ни свят. Те не могат да бъдат следени, изтривани или избягвани. Култивирайте същото нежно отношение към мислите и чувствата, което към този момент имате към звуците. Посрещнете всички мисли и чувства с добрина и любознание. Посрещнете ги като ваши скъпи посетители.

4. Не се превръщайте в резервоар за мисли

Бъдете това, което сте – неизменимата прегръдка на мисълта, необятността, в която мислите могат да идват и да си отиват, както пожелаят. Бъдете мястото за тях, даже в случай че са доста дейни сега! Но не забравяйте, че в случай че се концентрирате върху тях за дълъг интервал и те не ви дават покой - вие сте паднали в клопката им. 

5. Дишайте в болката и дискомфорта

Вдишайте при неприятни чувства. Почитайте ги, вместо да се затваряте пред тях и да изпитвате смут. Напълнете неуместната зона в тялото си с О2, топлота и достолепие. Не се опитвайте да „ излекувате “ чувствата или даже да ги „ омекотите “. Те желаят да бъдат посрещнати, почетени, включени в актуалната сцена. Знайте, че същинската наслада не е отсъствието или противоположността на тъгата или болката, а желанието да прегърнете всичко това.

6. Приемането не е нещо, което вършиме, то е това, което сте

Приемането не значи, че една неприятна мисъл или възприятие ще изчезнат. Не се опитвайте механически да приемете това ли това, този или оня, защото това постоянно е прикрита опозиция, само че признайте, че ВЕЧЕ сте приели. Отнасяйте се с него, като че ли постоянно ще бъде тук! 

7. Няма „ постоянно “, няма „ в никакъв случай “

В реалност няма „ постоянно “ и „ в никакъв случай “. Това са лъжовни думи и те могат да основат чувство за безизходност и изтощение. Те подхранват историята за търсенето и неналичието. Няма „ останалата част от живота ми “, няма „ от години “, няма „ по през целия ден “. Има единствено Сега, вашето само място на мощ. 

8. Можете да стигнете единствено в случай че сте тук

Често ние се фокусираме толкоз сляпо върху задачата или дестинацията, че забравяме пътуването, прекъсваме връзката с всяка скъпа стъпка. Създава се чувството, че „ към момента не сме там “. Стресът е непрекъснат. Престанете да мислите за идните 10 000 стъпки, които към момента не сте извървели, за 10 000 неща, които ви липсват сега. И си спомнете актуалната стъпка, тази антична жива земя, вашето лично интимно наличие. Често не знаем накъде сме се запътили и това е изцяло обикновено. Сприятелявайте се с всяка неустановеност, подозрение, боязън, които чувствате. Научете се да обичате това свещено място без отговори. То е живо, изобретателно и цялостно с капацитет.

9. Прегърнете своите препъвания, грешките също са съвършени

Ако осъзнаете, че сте изгубени в една история, че сте изключени, че сте не запомнили момента, празнувайте!  Току-що се събудихте от сън. Дълбоката прочувствена просветеност е жива във вас - силата за осъзнаване и свързване. Излязохте от клопката на милиони години причинност. Не се наказвайте, че сте не запомнили, а празнувайте способността си да помните! Моментът няма нищо срещу, че сте го не запомнили! Забравянето е съвършена сцена във кино лентата. Позволете си да забравите, от време на време! Бъдете смирени от пътуването, вместо да се пробвате да бъдете „ съвършени “. Съмнението и разочарованието ще бъдат непрекъснатите ви другари по този безчинен път. Не можете да сбъркате, когато липсва облик за „ вярно “.

10. Спрете да се сравнявате с другите. Това е твоят живот. 

Ти си неповторим, твоето пътешестване е друго от тези на всички останали. Когато започнете да се сравнявате с други, вие обезценявате личните си неповторими, незаменими способности, гении и истини и се изключвате от неповторимото си сегашно прекарване. Изцелението е допустимо, когато кажете ДА на мястото, където сте в този момент, даже да не е там, където сте мечтали, че ще бъдете. Доверете се на живота.
Източник